Чувството едно на срам и грях,
изпитва ме сега без страх.
Самотен - когато мисля си за този свят,
мисли мрачни безпокойни
впримчват ме като сладък опиат.
Сякаш битка водя срещу безсмъртни воини
и усещам как изгубен в мразовита нищета
аз губя огъня в студа.
Но почакай ти,
замисли се за срещата със смъртта.
Чудиш се защо за този свят боли?
Болка от знанието за любовта, ...