Моето сърце

Чувството едно на срам и грях,

изпитва ме сега без страх.

Самотен - когато мисля си за този свят,

мисли мрачни безпокойни

впримчват ме като сладък опиат.

Сякаш битка водя срещу безсмъртни воини

и усещам как изгубен в мразовита нищета

аз губя огъня в студа.

Но почакай ти,

замисли се за срещата със смъртта.

Чудиш се защо за този свят боли?

Болка от знанието за любовта,

но нали знанието за нея не ти принадлежи?

О, сърце - тъй различни сме един от друг сега,

ти копнееш за обич от женските души,

а аз за утеха сред смъртна самота.

Ала в нощта - желанието обвито в нежен лик,

отразява ни в красивия елмаз.

Ти подчиняваш ме със своя чуден вик

и като щастлив слуга ти служа аз.

А кога ще ми се отплати? Знам, ще страдам, за да ме спаси!

И може би нечия усмивка над мен ще се смили.

Ти, сърце - обагри ме със своя цвят

и дирейки заедно любов аз станах най-богат.