30 abr 2008, 7:02

Моето сърце

1.4K 0 8

Моето сърце сега разбито е,

че от мечти и блянове заляно бе,

ти лъжи изрече ми милиони

и така завърза ме в окови!

Моето сърце така кървящо е,

че повярва на празни обещания и думи!

Но сърцето ми се учи да лети,

и от любов ще чезне бавно, реещо се в простора,

с прекършени криле от буря...

Ти сърцето ми вземи и твое пак го направи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Цветанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът изглежда като преживян спомен.Втори шанс - не е лоша идея .
    Важното е ,че надеждата е жива.
  • Искам да кажа, че и критиката е подкрепа и то най - голямата подкрепа, защото малко или много се научаваш, къде са ти грешките и се стараеш повече, без значение възрастта! Човек се учи, докато е жив!
  • ако първите стъпки се нуждаят от подкрепа,
    подайте ръка - нали и ние от там идваме !
    смелостта за публикуване е достатъчна...
    браво Невена, чакаме и следвашите ти стихове !

  • Изключително много се радвам, че ме четете Ще се постарая да приема критиките и да поправя някои неща, за да изглеждат по - грабващи. Но на мен ми се иска друго да Ви кажа - за мен писането на стихове е отражение на това, което чувствам, затова може да се стува и еднообразно и безинтересно, но аз отразявам моите чувства и мисли
  • Харесва ми!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....