Apr 30, 2008, 7:02 AM
Моето сърце
Моето сърце сега разбито е,
че от мечти и блянове заляно бе,
ти лъжи изрече ми милиони
и така завърза ме в окови!
Моето сърце така кървящо е,
че повярва на празни обещания и думи!
Но сърцето ми се учи да лети,
и от любов ще чезне бавно, реещо се в простора,
с прекършени криле от буря...
Ти сърцето ми вземи и твое пак го направи!
© Ирена Цветанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Искам да кажа, че и критиката е подкрепа и то най - голямата подкрепа, защото малко или много се научаваш, къде са ти грешките и се стараеш повече, без значение възрастта! Човек се учи, докато е жив! -
ако първите стъпки се нуждаят от подкрепа,
подайте ръка - нали и ние от там идваме !
смелостта за публикуване е достатъчна...
браво Невена, чакаме и следвашите ти стихове !
-
Изключително много се радвам, че ме четете Ще се постарая да приема критиките и да поправя някои неща, за да изглеждат по - грабващи. Но на мен ми се иска друго да Ви кажа - за мен писането на стихове е отражение на това, което чувствам, затова може да се стува и еднообразно и безинтересно, но аз отразявам моите чувства и мисли
-
Харесва ми!
-
"Но сърцето ми се учи да лети..."Хубаво е!
-
Чудесен стих!Поздрав,Невена!
-
Хубав стих!Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Важното е ,че надеждата е жива.