Моето сърце сега разбито е,
че от мечти и блянове заляно бе,
ти лъжи изрече ми милиони
и така завърза ме в окови!
Моето сърце така кървящо е,
че повярва на празни обещания и думи!
Но сърцето ми се учи да лети,
и от любов ще чезне бавно, реещо се в простора,
с прекършени криле от буря...
Ти сърцето ми вземи и твое пак го направи!
© Ирена Цветанова All rights reserved.
Искам да кажа, че и критиката е подкрепа и то най - голямата подкрепа, защото малко или много се научаваш, къде са ти грешките и се стараеш повече, без значение възрастта! Човек се учи, докато е жив! 
Изключително много се радвам, че ме четете Ще се постарая да приема критиките и да поправя някои неща, за да изглеждат по - грабващи. Но на мен ми се иска друго да Ви кажа - за мен писането на стихове е отражение на това, което чувствам, затова може да се стува и еднообразно и безинтересно, но аз отразявам моите чувства и мисли 
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
