Моето сърце сега разбито е,
че от мечти и блянове заляно бе,
ти лъжи изрече ми милиони
и така завърза ме в окови!
Моето сърце така кървящо е,
че повярва на празни обещания и думи!
Но сърцето ми се учи да лети,
и от любов ще чезне бавно, реещо се в простора,
с прекършени криле от буря...
Ти сърцето ми вземи и твое пак го направи!
© Ирена Цветанова Все права защищены
Важното е ,че надеждата е жива.