23 oct 2011, 10:52

Моето училище 

  Poesía » Filosófica
1356 0 6

Моето училище

 

Стоя смирено,

като ученик

пред първото си

селско училище...

И свеждам

посивелия си лик

пред този храм велик

да се пречистя...

 

Оттук  започнах

своите неща.

Разбрах за Злото и Доброто!...

И само тук

на моето "защо"

намерих  отговори

със "защото"...

 

Прогледнах тук

със собствени очи.

И тръгнах за света

от тази гара!

И знанието ме огря с лъчи,

и в правилния  път

ме вкара...

 

 

 

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако трябва да поставя оценка на произведението- ШЕСТИЦА С ПЛЮС! Но видях коментара на автора- Господи, поне 5-6 правописни и пунктуационни грешки в три реда и половина! Май не се е справило добре училището?!
  • Най- много ме натажи, като отидах в мойто село,това че вместо деца сега се ширят бурените, в училището ,което ме направи човек. Неговите изпочупени прозорци и врати! О, България загива, и никой за това не се замисля!Българщината живееше в нашето село, а то постепенно умира, в него са останали само старци и старици, а те скоро ще свършат!
  • много стойностно...
    Браво!
  • Много мило,хареса ми!
  • Наистина този храм заслужава посвещението ти!Браво!
  • Харесах!Поздрав!
Propuestas
: ??:??