Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
23 oct 2011, 10:52

Моето училище

1.7K 0 6

Моето училище

 

Стоя смирено,

като ученик

пред първото си

селско училище...

И свеждам

посивелия си лик

пред този храм велик

да се пречистя...

 

Оттук  започнах

своите неща.

Разбрах за Злото и Доброто!...

И само тук

на моето "защо"

намерих  отговори

със "защото"...

 

Прогледнах тук

със собствени очи.

И тръгнах за света

от тази гара!

И знанието ме огря с лъчи,

и в правилния  път

ме вкара...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • tesdabyrvil (Росица Стоянова)
    tesdabyrvil (Росица Стоянова)
    Ако трябва да поставя оценка на произведението- ШЕСТИЦА С ПЛЮС! Но видях коментара на автора- Господи, поне 5-6 правописни и пунктуационни грешки в три реда и половина! Май не се е справило добре училището?!
  • Hekredel (Христо Славов)
    Hekredel (Христо Славов)
    Най- много ме натажи, като отидах в мойто село,това че вместо деца сега се ширят бурените, в училището ,което ме направи човек. Неговите изпочупени прозорци и врати! О, България загива, и никой за това не се замисля!Българщината живееше в нашето село, а то постепенно умира, в него са останали само старци и старици, а те скоро ще свършат!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    много стойностно...
    Браво!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Много мило,хареса ми!
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Наистина този храм заслужава посвещението ти!Браво!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0