Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
Oct 23, 2011, 10:52 AM

Моето училище

1.7K 0 6

Моето училище

 

Стоя смирено,

като ученик

пред първото си

селско училище...

И свеждам

посивелия си лик

пред този храм велик

да се пречистя...

 

Оттук  започнах

своите неща.

Разбрах за Злото и Доброто!...

И само тук

на моето "защо"

намерих  отговори

със "защото"...

 

Прогледнах тук

със собствени очи.

И тръгнах за света

от тази гара!

И знанието ме огря с лъчи,

и в правилния  път

ме вкара...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • tesdabyrvil (Росица Стоянова)
    tesdabyrvil (Росица Стоянова)
    Ако трябва да поставя оценка на произведението- ШЕСТИЦА С ПЛЮС! Но видях коментара на автора- Господи, поне 5-6 правописни и пунктуационни грешки в три реда и половина! Май не се е справило добре училището?!
  • Hekredel (Христо Славов)
    Hekredel (Христо Славов)
    Най- много ме натажи, като отидах в мойто село,това че вместо деца сега се ширят бурените, в училището ,което ме направи човек. Неговите изпочупени прозорци и врати! О, България загива, и никой за това не се замисля!Българщината живееше в нашето село, а то постепенно умира, в него са останали само старци и старици, а те скоро ще свършат!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    много стойностно...
    Браво!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Много мило,хареса ми!
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Наистина този храм заслужава посвещението ти!Браво!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0