Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
Oct 23, 2011, 10:52 AM

Моето училище

1.7K 0 6

Моето училище

 

Стоя смирено,

като ученик

пред първото си

селско училище...

И свеждам

посивелия си лик

пред този храм велик

да се пречистя...

 

Оттук  започнах

своите неща.

Разбрах за Злото и Доброто!...

И само тук

на моето "защо"

намерих  отговори

със "защото"...

 

Прогледнах тук

със собствени очи.

И тръгнах за света

от тази гара!

И знанието ме огря с лъчи,

и в правилния  път

ме вкара...

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • tesdabyrvil (Росица Стоянова)
    tesdabyrvil (Росица Стоянова)
    Ако трябва да поставя оценка на произведението- ШЕСТИЦА С ПЛЮС! Но видях коментара на автора- Господи, поне 5-6 правописни и пунктуационни грешки в три реда и половина! Май не се е справило добре училището?!
  • Hekredel (Христо Славов)
    Hekredel (Христо Славов)
    Най- много ме натажи, като отидах в мойто село,това че вместо деца сега се ширят бурените, в училището ,което ме направи човек. Неговите изпочупени прозорци и врати! О, България загива, и никой за това не се замисля!Българщината живееше в нашето село, а то постепенно умира, в него са останали само старци и старици, а те скоро ще свършат!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    много стойностно...
    Браво!
  • M1234567891 (Миночка Митева)
    M1234567891 (Миночка Митева)
    Много мило,хареса ми!
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    Наистина този храм заслужава посвещението ти!Браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0