23.10.2011 г., 10:52

Моето училище

1.7K 0 6

Моето училище

 

Стоя смирено,

като ученик

пред първото си

селско училище...

И свеждам

посивелия си лик

пред този храм велик

да се пречистя...

 

Оттук  започнах

своите неща.

Разбрах за Злото и Доброто!...

И само тук

на моето "защо"

намерих  отговори

със "защото"...

 

Прогледнах тук

със собствени очи.

И тръгнах за света

от тази гара!

И знанието ме огря с лъчи,

и в правилния  път

ме вкара...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако трябва да поставя оценка на произведението- ШЕСТИЦА С ПЛЮС! Но видях коментара на автора- Господи, поне 5-6 правописни и пунктуационни грешки в три реда и половина! Май не се е справило добре училището?!
  • Най- много ме натажи, като отидах в мойто село,това че вместо деца сега се ширят бурените, в училището ,което ме направи човек. Неговите изпочупени прозорци и врати! О, България загива, и никой за това не се замисля!Българщината живееше в нашето село, а то постепенно умира, в него са останали само старци и старици, а те скоро ще свършат!
  • много стойностно...
    Браво!
  • Много мило,хареса ми!
  • Наистина този храм заслужава посвещението ти!Браво!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...