5 jul 2006, 11:15

Моето вдъхновение

  Poesía
1.4K 0 0

Твоят образ мила е мечта,

твоят образ скъпа не е лъжа,

ти си моето сладко вдъхновение

и мое кратко мигновение.

                          ***

Да те открия за мене бе съдба,

която това ми пожела,

пред някого да се разкрия

и истинската обич да открия!

                          ***

Ех тези километри как тежат,

ех тези колометри как делят,

те пречат ни да сме щастливи

усмихнати и винаги красиви.

                          ***

Но времето жестоко ще покаже,

дали то мене ще накаже,

да бъдем разделени все така,

това ще бъде моята съдба.

                          ***

Красива орис, зла съдба,

те бродят редом по света

и щастието заличават

и спомените избледняват.

                          ***

А как да дишам, как да спя,

като не мога да те чуя на мига

и тежко ми е на сърцето

и гледам аз луната на небето?

                          ***

Тя гледа бледа, безучастна,

над моята съдба злощастна,

но смига ми една звезда

надежда има на света!

                          ***

Щастието мое да открия,

и ако трябва аз ще покрия

и нов живот ще почна отсега,

това било ми е съдба.

                          ***

Късмет за тебе мила моя,

съдбата ти си е изцяло твоя

и ако аз съм някъде сред нея,

нямери ме с тебе да живея!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...