Jul 5, 2006, 11:15 AM

Моето вдъхновение

  Poetry
1.4K 0 0

Твоят образ мила е мечта,

твоят образ скъпа не е лъжа,

ти си моето сладко вдъхновение

и мое кратко мигновение.

                          ***

Да те открия за мене бе съдба,

която това ми пожела,

пред някого да се разкрия

и истинската обич да открия!

                          ***

Ех тези километри как тежат,

ех тези колометри как делят,

те пречат ни да сме щастливи

усмихнати и винаги красиви.

                          ***

Но времето жестоко ще покаже,

дали то мене ще накаже,

да бъдем разделени все така,

това ще бъде моята съдба.

                          ***

Красива орис, зла съдба,

те бродят редом по света

и щастието заличават

и спомените избледняват.

                          ***

А как да дишам, как да спя,

като не мога да те чуя на мига

и тежко ми е на сърцето

и гледам аз луната на небето?

                          ***

Тя гледа бледа, безучастна,

над моята съдба злощастна,

но смига ми една звезда

надежда има на света!

                          ***

Щастието мое да открия,

и ако трябва аз ще покрия

и нов живот ще почна отсега,

това било ми е съдба.

                          ***

Късмет за тебе мила моя,

съдбата ти си е изцяло твоя

и ако аз съм някъде сред нея,

нямери ме с тебе да живея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...