9 may 2012, 17:05

Моето вдъхновение

2.1K 1 2

"Събличай се, полека се събличай..."

от грижите във края на деня.

При теб съм, за да те обичам,

не тичай уморена към съня.

Докосвай ме, отново ме докосвай...

поспри на рамото ми за крила.

В ръцете топлината аз ти нося,

да любя искам Мила теб – ЕЛА !!!

 

От бриза морски полъха ще взема.

С листата горски ще те галя.

Бълбукащия ручей ще отнема.

Вълни от него да направя.

От огъня ще взема страст.

Звездите падащи да те огреят.

На птичките омайващият глас,

с дъждовни капки ще се слеят.

Не знам къде сме, но сме двама

и по-прекрасно място няма.

В застиналото време на дъха,

живот, растящ със две слова.

 

"Две хубави очи..."

Търсещи в зори изгрева на моето сърце

и усмивката, поднесена с ръце.

Две ухаещи гърди...

И небрежно паднали коси.

Кой може да ги приюти?

Със две жадуващи очи...

Душата ми ще заблести,

оставяйки в съня

целувката с любимата ЖЕНА!


Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...