9 may 2012, 17:05

Моето вдъхновение

2.1K 1 2

"Събличай се, полека се събличай..."

от грижите във края на деня.

При теб съм, за да те обичам,

не тичай уморена към съня.

Докосвай ме, отново ме докосвай...

поспри на рамото ми за крила.

В ръцете топлината аз ти нося,

да любя искам Мила теб – ЕЛА !!!

 

От бриза морски полъха ще взема.

С листата горски ще те галя.

Бълбукащия ручей ще отнема.

Вълни от него да направя.

От огъня ще взема страст.

Звездите падащи да те огреят.

На птичките омайващият глас,

с дъждовни капки ще се слеят.

Не знам къде сме, но сме двама

и по-прекрасно място няма.

В застиналото време на дъха,

живот, растящ със две слова.

 

"Две хубави очи..."

Търсещи в зори изгрева на моето сърце

и усмивката, поднесена с ръце.

Две ухаещи гърди...

И небрежно паднали коси.

Кой може да ги приюти?

Със две жадуващи очи...

Душата ми ще заблести,

оставяйки в съня

целувката с любимата ЖЕНА!


Vacuum

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Влади Мир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....