Съдбата, казват, | |||
закодирана била | |||
във името, | |||
което носиш. | |||
И буквите са | |||
от значение, | |||
а смисълът - различен. | |||
Не зная истина ли | |||
е това, но днес | |||
аз моето си заобичах. | |||
Не съм се кръстила | |||
сама, | |||
така решил е татко. | |||
Причината, че | |||
влючва двете имена | |||
и значило е - | |||
морски благодат. | |||
Едва ли знаел е | |||
във оня миг, | |||
че ме орисва | |||
с волността на птичка. | |||
Че цялото море ми | |||
дава в дар... | |||
Сред бурите да | |||
оцелявам, | |||
но самичка... | |||
И липсва ми сега... | |||
да види копието | |||
свое, | |||
да се усмихне, | |||
да хвърля му се на врата... | |||
И само казвам тихо: | |||
благодаря! | |||
пп. Презиме - Георгиева | |||
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados