Моето закъсняло благодаря
| Съдбата, казват, | |||
| закодирана била | |||
| във името, | |||
| което носиш. | |||
| И буквите са | |||
| от значение, | |||
| а смисълът - различен. | |||
| Не зная истина ли | |||
| е това, но днес | |||
| аз моето си заобичах. | |||
| Не съм се кръстила | |||
| сама, | |||
| така решил е татко. | |||
| Причината, че | |||
| влючва двете имена | |||
| и значило е - | |||
| морски благодат. | |||
| Едва ли знаел е | |||
| във оня миг, | |||
| че ме орисва | |||
| с волността на птичка. | |||
| Че цялото море ми | |||
| дава в дар... | |||
| Сред бурите да | |||
| оцелявам, | |||
| но самичка... | |||
| И липсва ми сега... | |||
| да види копието | |||
| свое, | |||
| да се усмихне, | |||
| да хвърля му се на врата... | |||
| И само казвам тихо: | |||
| благодаря! | |||
| пп. Презиме - Георгиева | |||
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Вълкова Все права защищены
