27 jun 2007, 1:31

Моите деца 

  Poesía
805 0 3

Откъдето долетяла е надеждата,
са замислени и моите деца.
А следите им са още по черджетата.
И рисунките с небета и слънца!
Те са въздухът ми, живата ми кръв,
най-извечният за мене благослов!
И душата ми е в пъпната им връв...
Най-тежащата, но истинска любов!
Децата ми са моята надежда -
за всички нас, за болната земя!
Единствения път, до край отвеждащ -
До края на живота 
... и смъртта...

© Жана Лисичкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??