27 jun 2007, 1:31

Моите деца

Poesía

1.1K 0 3

Откъдето долетяла е надеждата,
са замислени и моите деца.
А следите им са още по черджетата.
И рисунките с небета и слънца!
Те са въздухът ми, живата ми кръв,
най-извечният за мене благослов!
И душата ми е в пъпната им връв...
Най-тежащата, но истинска любов!
Децата ми са моята надежда -
за всички нас, за болната земя!
Единствения път, до край отвеждащ -
До края на живота
... и смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

lestat11 (Калоян Кънев)

Най-тежащата, но истинска любов!

какво да кажа...

2007-07-08T12:30:38+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

и рисунките с небета и слънца...умиляваш ме, защото и у нас е така!Ти си прекрасна майчица! Много ми хареса!

2007-06-27T09:33:23+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Много ми хареса!
Поздрави, Жани!
/Най-теЖащата/

2007-06-27T01:57:00+03:00

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0