Откъдето долетяла е надеждата,
са замислени и моите деца.
А следите им са още по черджетата.
И рисунките с небета и слънца!
Те са въздухът ми, живата ми кръв,
най-извечният за мене благослов!
И душата ми е в пъпната им връв...
Най-тежащата, но истинска любов!
Децата ми са моята надежда -
за всички нас, за болната земя!
Единствения път, до край отвеждащ -
До края на живота
... и смъртта...
© Жана Лисичкова Всички права запазени
какво да кажа...