Моите кристали
Кристали горещи
се спускат и се сливат
над едни полу-угаснали свещи.
Като по-малко ги убиват.
И вопъл ням, и трепет тих
някъде там, като моя стих.
От радостта ме ревнуват
и я прогонват, за да не я чуват,
лек и спокоен полъх над тишината
довежда винаги самотата
и вече думите трудно подбирам
и глупостта на сърцето си отново презирам.
Лицето ти ли ми навява тази тъга?
Прегръдките ли, забравени във нощта?
Или начина, по който ме “употреби”
е това, което душата ми разби.
Не спирайте, сълзи, скъпи за мен като кристали,
да се появявате в моите зелени очи
за този, който за вас причината даде…
Елате за него, докоснете го нежно.
Предайте му всяка моя болка и мисъл.
Разкажете му за стиховете, които за него съм писала.
Но, моля, сълзи, щом стигнете до сърцето,
изгорете го, както слънцето изгаря лицето.
И както човек в пустинята за вода копнее,
така и той за мен да жалее…
Но дръжте го далече от тук,
не го допускайте близко до моя свят.
Нека е там със сълзите на друг…
С моите кристали от студения ад…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
