Кристали горещи
се спускат и се сливат
над едни полу-угаснали свещи.
Като по-малко ги убиват.
И вопъл ням, и трепет тих
някъде там, като моя стих.
От радостта ме ревнуват
и я прогонват, за да не я чуват,
лек и спокоен полъх над тишината
довежда винаги самотата
и вече думите трудно подбирам
и глупостта на сърцето си отново презирам. ...