16 dic 2019, 7:58

Моите любими книжни герои в една история

  Poesía
1.6K 0 0

Моите любими книжни герои в една история/разказ/ Имало едно време в една отдалечена финландска област, едно малко градче, което се готвело за най- чаканият празник в годината- Коледа. Това малко градче се намирало съвсем близо до къщата на Дядо Коледа. В това градче посрещането на Коледа всяка година било истински празник, точно в духа на предстоящия празник. Украсата била специално подбирана лично от самия кмет на града. Яслите с Девата и Младенеца били в центъра на градския площад, поставени точно пред коледната елха на града. На най- очакваният празник в годината всички жители се събирали около богато украсеното с традиционни коледни играчки градско коледно дърво, хапвали канелени кифлички, пиели топъл шоколад с вкус на карамел и аромат на лешници и играели около елхата български хора. Коледното хоро се извивало чак до къщичката на техния съсед Дядо Коледа. Но в това градче едно момиче на име Мария и нейното семейство никога не празнували никакви празници, дори и собствените си рожденни дни. Това семейство страняло от местните жители и никога не излизало от вкъщи. Веднъж, ден преди Бъдни вечер, на хората от градчето им станало мъчно, че и тази година, както и всички предишни години на Коледа ще има едно семейство, което за пореден път ще остане вкъщи на тъмно и отново няма да посрещне така дългоочакваното от всички Рождество. Жителите на града решили този път да не оставят това семейство само на празника и потърсили съдействие от Дядо Коледа. Добрият старец веднага откликнал, въпреки че вече закъснявал с разнасянето на подаръците на двести тридесет и осемте милиона деца по света, които с нетърпение очаквали своя коледен подарък от белобрадия старец. Вечерта преди Коледа, Дядо коледа и коледните елфи организирали парти изненада за недружелюбното семейство. Но, нещеш ли, те били изненаданите в гостната на семейството, докато Мария отивала до кухнята да си налее чаша мляко с коледна сладка. От цялата патардия долу се разбудили и останалите членове на семейството. И те веднага слезли в гостната, за да видят какво става. Дядо Коледа и неговите вълшебни коледни сътрудници не могли да скрият вълнението и учудването си при вида на цялото семейство. Малката Мария или Мими, както я наричали всички, всъщност била актрисата Хали Бери в костюма на жената- котка. Бащата на Мария- Роджър се оказал Спайдърмен, а чичо й- Хенри- добрият пазител на Готъм Сити- Батман. Майката Лиса била принцеса Анастасия от известния анимационен филм. Сестрата на Мария- малката Анна всъщност била дегизираната Машенка от руската народна приказка "Маша и мечока". Това била голямата семейна тайна на това недружелюбно семейство. Те пазели самоличността си в тайна, защото се криели от Пазителите на вселената. Те били организация от нови супер герои, чиято цел била да завладее цялото приказно пространство в цялата вселена и да изтреби до крак старата генерация от герои във всички галактики. това споделили на Дядо Коледа и коледните елфи членовете на недружелюбното семейство от малкото коледно градче. Разбира се, Белобрадият старец ги уверил, че, както той, така и неговите коледни сътрудници ще запазят тайната на семейството. Това, че те бягали от унищожението на новата генерация от междузвездни войни, от Скайуокър и неговата банда междугалактически разбойници. Героичното семейство спазило даденото на Дядо Коледа обещание. Те никога вече не се криели вкъщи на тъмно и не страняли от жителите на града. От този момент нататък танците около коледната елха на града и по- специално българските народни танци се превърнали в тяхна семейна традиция, която те всяка година- на Коледа спазвали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антон Тодоров Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

23 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...