16.12.2019 г., 7:58

Моите любими книжни герои в една история

1.6K 0 0

Моите любими книжни герои в една история/разказ/ Имало едно време в една отдалечена финландска област, едно малко градче, което се готвело за най- чаканият празник в годината- Коледа. Това малко градче се намирало съвсем близо до къщата на Дядо Коледа. В това градче посрещането на Коледа всяка година било истински празник, точно в духа на предстоящия празник. Украсата била специално подбирана лично от самия кмет на града. Яслите с Девата и Младенеца били в центъра на градския площад, поставени точно пред коледната елха на града. На най- очакваният празник в годината всички жители се събирали около богато украсеното с традиционни коледни играчки градско коледно дърво, хапвали канелени кифлички, пиели топъл шоколад с вкус на карамел и аромат на лешници и играели около елхата български хора. Коледното хоро се извивало чак до къщичката на техния съсед Дядо Коледа. Но в това градче едно момиче на име Мария и нейното семейство никога не празнували никакви празници, дори и собствените си рожденни дни. Това семейство страняло от местните жители и никога не излизало от вкъщи. Веднъж, ден преди Бъдни вечер, на хората от градчето им станало мъчно, че и тази година, както и всички предишни години на Коледа ще има едно семейство, което за пореден път ще остане вкъщи на тъмно и отново няма да посрещне така дългоочакваното от всички Рождество. Жителите на града решили този път да не оставят това семейство само на празника и потърсили съдействие от Дядо Коледа. Добрият старец веднага откликнал, въпреки че вече закъснявал с разнасянето на подаръците на двести тридесет и осемте милиона деца по света, които с нетърпение очаквали своя коледен подарък от белобрадия старец. Вечерта преди Коледа, Дядо коледа и коледните елфи организирали парти изненада за недружелюбното семейство. Но, нещеш ли, те били изненаданите в гостната на семейството, докато Мария отивала до кухнята да си налее чаша мляко с коледна сладка. От цялата патардия долу се разбудили и останалите членове на семейството. И те веднага слезли в гостната, за да видят какво става. Дядо Коледа и неговите вълшебни коледни сътрудници не могли да скрият вълнението и учудването си при вида на цялото семейство. Малката Мария или Мими, както я наричали всички, всъщност била актрисата Хали Бери в костюма на жената- котка. Бащата на Мария- Роджър се оказал Спайдърмен, а чичо й- Хенри- добрият пазител на Готъм Сити- Батман. Майката Лиса била принцеса Анастасия от известния анимационен филм. Сестрата на Мария- малката Анна всъщност била дегизираната Машенка от руската народна приказка "Маша и мечока". Това била голямата семейна тайна на това недружелюбно семейство. Те пазели самоличността си в тайна, защото се криели от Пазителите на вселената. Те били организация от нови супер герои, чиято цел била да завладее цялото приказно пространство в цялата вселена и да изтреби до крак старата генерация от герои във всички галактики. това споделили на Дядо Коледа и коледните елфи членовете на недружелюбното семейство от малкото коледно градче. Разбира се, Белобрадият старец ги уверил, че, както той, така и неговите коледни сътрудници ще запазят тайната на семейството. Това, че те бягали от унищожението на новата генерация от междузвездни войни, от Скайуокър и неговата банда междугалактически разбойници. Героичното семейство спазило даденото на Дядо Коледа обещание. Те никога вече не се криели вкъщи на тъмно и не страняли от жителите на града. От този момент нататък танците около коледната елха на града и по- специално българските народни танци се превърнали в тяхна семейна традиция, която те всяка година- на Коледа спазвали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Тодоров Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

23 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...