30 nov 2013, 21:16

Моите открития

  Poesía
1.1K 0 17

 

Моите открития са бавни.

Аз съм недорасъл Магелан,

който отпътувал е отдавна,

за къде? – и той не знае сам.

 

Трябват ми половината години,

за да осъзная своя път.

А през следващата половина

този път се губи всеки път.

 

Моите открития са трудни.

Ти не би поискал да си фар,

вечно да ме чакаш прав и буден,

само за да мина сляп и стар.

 

Няма лесни песни в същността ми.

Бих се утешил със шлагер нов,

но когато той склони към заник,

аз ще се смълча като листо.

 

После са ми нужни много болки,

много сътворения и смърт,

докато един ден видя колко

леко тананикам и без път.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Всичко ти е много хубаво, но е и много, много.
  • Взрените навътре очи са широко отворени за света.
    Удоволствие е този стих! Благодаря,Смиф!
  • Присъединявам се към всички аплодиращи!
  • в едно интервю Светлин Русев каза, че най-добри са творбите в които има болка, и то много
  • Теза - антитеза, привидна парадоксалност...
    и забележителна истинност, последователност и дълбочина на внушението!
    Аплодирам!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...