Моите открития
Моите открития са бавни.
Аз съм недорасъл Магелан,
който отпътувал е отдавна,
за къде? – и той не знае сам.
Трябват ми половината години,
за да осъзная своя път.
А през следващата половина
този път се губи всеки път.
Моите открития са трудни.
Ти не би поискал да си фар,
вечно да ме чакаш прав и буден,
само за да мина сляп и стар.
Няма лесни песни в същността ми.
Бих се утешил със шлагер нов,
но когато той склони към заник,
аз ще се смълча като листо.
После са ми нужни много болки,
много сътворения и смърт,
докато един ден видя колко
леко тананикам и без път.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
