30 нояб. 2013 г., 21:16

Моите открития

1.1K 0 17

 

Моите открития са бавни.

Аз съм недорасъл Магелан,

който отпътувал е отдавна,

за къде? – и той не знае сам.

 

Трябват ми половината години,

за да осъзная своя път.

А през следващата половина

този път се губи всеки път.

 

Моите открития са трудни.

Ти не би поискал да си фар,

вечно да ме чакаш прав и буден,

само за да мина сляп и стар.

 

Няма лесни песни в същността ми.

Бих се утешил със шлагер нов,

но когато той склони към заник,

аз ще се смълча като листо.

 

После са ми нужни много болки,

много сътворения и смърт,

докато един ден видя колко

леко тананикам и без път.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко ти е много хубаво, но е и много, много.
  • Взрените навътре очи са широко отворени за света.
    Удоволствие е този стих! Благодаря,Смиф!
  • Присъединявам се към всички аплодиращи!
  • в едно интервю Светлин Русев каза, че най-добри са творбите в които има болка, и то много
  • Теза - антитеза, привидна парадоксалност...
    и забележителна истинност, последователност и дълбочина на внушението!
    Аплодирам!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...