30 нояб. 2013 г., 21:16

Моите открития

1.1K 0 17

 

Моите открития са бавни.

Аз съм недорасъл Магелан,

който отпътувал е отдавна,

за къде? – и той не знае сам.

 

Трябват ми половината години,

за да осъзная своя път.

А през следващата половина

този път се губи всеки път.

 

Моите открития са трудни.

Ти не би поискал да си фар,

вечно да ме чакаш прав и буден,

само за да мина сляп и стар.

 

Няма лесни песни в същността ми.

Бих се утешил със шлагер нов,

но когато той склони към заник,

аз ще се смълча като листо.

 

После са ми нужни много болки,

много сътворения и смърт,

докато един ден видя колко

леко тананикам и без път.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всичко ти е много хубаво, но е и много, много.
  • Взрените навътре очи са широко отворени за света.
    Удоволствие е този стих! Благодаря,Смиф!
  • Присъединявам се към всички аплодиращи!
  • в едно интервю Светлин Русев каза, че най-добри са творбите в които има болка, и то много
  • Теза - антитеза, привидна парадоксалност...
    и забележителна истинност, последователност и дълбочина на внушението!
    Аплодирам!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...