16 mar 2007, 10:55

Моите познати

  Poesía
990 0 2
Луната е моето слънце,
нощта е моя ден,
студът ме топли,
а вятърът грей.
Тъгата е моето щастие,
Самотата е моя приятелка,
Сълзите ме изслушват,
а Омразата с мен се смей.
Странно, нали, ние си
приличаме доста с теб.
Нощта не беше ли τвоя дом,
а Скръбта твоя сестра?
А може да съм те
объркала с някой, съжалявам.
А ти беше онзи -
нормалнияτ от квартала,
на който брат му бе Смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако някой изживее поне един мой ден от живота съм сигурна, че ще разбере.
  • Интересно ми е, защо млади хора като вас пишат за скръб, самота, омраза, болка, смърт като за свои приятели и познати.
    Не ви разбирам. Толкова ли не можете да намерите нещо да му се радвате.
    Поздрави, Дани!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...