16 мар. 2007 г., 10:55

Моите познати

993 0 2
Луната е моето слънце,
нощта е моя ден,
студът ме топли,
а вятърът грей.
Тъгата е моето щастие,
Самотата е моя приятелка,
Сълзите ме изслушват,
а Омразата с мен се смей.
Странно, нали, ние си
приличаме доста с теб.
Нощта не беше ли τвоя дом,
а Скръбта твоя сестра?
А може да съм те
объркала с някой, съжалявам.
А ти беше онзи -
нормалнияτ от квартала,
на който брат му бе Смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако някой изживее поне един мой ден от живота съм сигурна, че ще разбере.
  • Интересно ми е, защо млади хора като вас пишат за скръб, самота, омраза, болка, смърт като за свои приятели и познати.
    Не ви разбирам. Толкова ли не можете да намерите нещо да му се радвате.
    Поздрави, Дани!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...