С голяма обич на любимия ми поет
Пеньо Пенев -
човекът, ограбен от живота.
Обичам, щом навън се свечери,
тихо на стола си да седна
и споменът в мен да се разгори,
нежният спомен, по който чезна!
Да мисля за неизказаните думи,
които ти никога не ще разбереш,
самичък да вървя по неясните друми
и да чакам утрешния ден...
25.II.2009.
© Илия Кузев Todos los derechos reservados