25 feb 2009, 15:33

Моите вечери

737 0 3

                                                                            С голяма обич на любимия ми поет
                                                                                     Пеньо Пенев -
                                                                                         човекът, ограбен от живота.



Обичам, щом навън се свечери,
тихо на стола си да седна
и споменът в мен да се разгори,
нежният спомен, по който чезна!

Да мисля за неизказаните думи,
които ти никога не ще разбереш,
самичък да вървя по неясните друми
и да чакам утрешния ден...

         25.II.2009.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Кузев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като махнем "издънката" мисля, че си претърпял доста сериозно развитие в сравнение с първите ти "опити" в писането.Поздравявам те за напредъка и ти пожелавам да не спираш да търсиш начини да изразиш себе си. Пък ние ще четем...
  • Прав си Митко това е наистина доста сериозна грешка от моя страна голяма издънка
  • много е хубаво!!! ( даже аз нямам какво да кажа :D) Поздравявам те!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...