25 февр. 2009 г., 15:33

Моите вечери

735 0 3

                                                                            С голяма обич на любимия ми поет
                                                                                     Пеньо Пенев -
                                                                                         човекът, ограбен от живота.



Обичам, щом навън се свечери,
тихо на стола си да седна
и споменът в мен да се разгори,
нежният спомен, по който чезна!

Да мисля за неизказаните думи,
които ти никога не ще разбереш,
самичък да вървя по неясните друми
и да чакам утрешния ден...

         25.II.2009.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Кузев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Като махнем "издънката" мисля, че си претърпял доста сериозно развитие в сравнение с първите ти "опити" в писането.Поздравявам те за напредъка и ти пожелавам да не спираш да търсиш начини да изразиш себе си. Пък ние ще четем...
  • Прав си Митко това е наистина доста сериозна грешка от моя страна голяма издънка
  • много е хубаво!!! ( даже аз нямам какво да кажа :D) Поздравявам те!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...