dodic (Деян Димитров)
266 1705
14 ene 2007, 22:30

Мой лек 

  Poesía
608 0 5

 

 

Мехлем върху кървящата ми рана,

това са твоите целувки,

конци от злато, съшиващи душа разпрана,

конците - твойте ангелски милувки,

събуждаш ме от дълга дрямка,

отмиваш старите злини,

избавяш ме от житие във сянка,

със слънчев лъч във огнени зори,

и забравям в миг, че любовта е сляпа,

и че често може в болка да те потопи,

лицето ти е пир божествен за душата,

очите - пристан за изстрадали души,

и потъвам в тях, забравил час и време,

забравил що е жажда и любовен глад,

покълвам в тебе - плодоносно семе,

разлиствам се във нежният ти, непокварен свят,

и намерил там живителната влага,

по теб полепвам като вечен мъх,

открил уют и дом - не бягам,

оставам с теб до сетния си дъх.

 

 

 

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??