dodic (Деян Димитров)
266 1705
14.01.2007 г., 22:30 ч.

Мой лек 

  Поезия
606 0 5

 

 

Мехлем върху кървящата ми рана,

това са твоите целувки,

конци от злато, съшиващи душа разпрана,

конците - твойте ангелски милувки,

събуждаш ме от дълга дрямка,

отмиваш старите злини,

избавяш ме от житие във сянка,

със слънчев лъч във огнени зори,

и забравям в миг, че любовта е сляпа,

и че често може в болка да те потопи,

лицето ти е пир божествен за душата,

очите - пристан за изстрадали души,

и потъвам в тях, забравил час и време,

забравил що е жажда и любовен глад,

покълвам в тебе - плодоносно семе,

разлиствам се във нежният ти, непокварен свят,

и намерил там живителната влага,

по теб полепвам като вечен мъх,

открил уют и дом - не бягам,

оставам с теб до сетния си дъх.

 

 

 

© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??