Мой лек
Мехлем върху кървящата ми рана,
това са твоите целувки,
конци от злато, съшиващи душа разпрана,
конците - твойте ангелски милувки,
събуждаш ме от дълга дрямка,
отмиваш старите злини,
избавяш ме от житие във сянка,
със слънчев лъч във огнени зори,
и забравям в миг, че любовта е сляпа,
и че често може в болка да те потопи,
лицето ти е пир божествен за душата,
очите - пристан за изстрадали души,
и потъвам в тях, забравил час и време,
забравил що е жажда и любовен глад,
покълвам в тебе - плодоносно семе,
разлиствам се във нежният ти, непокварен свят,
и намерил там живителната влага,
по теб полепвам като вечен мъх,
открил уют и дом - не бягам,
оставам с теб до сетния си дъх.
© Деян Димитров All rights reserved.
