Мехлем върху кървящата ми рана,
това са твоите целувки,
конци от злато, съшиващи душа разпрана,
конците - твойте ангелски милувки,
събуждаш ме от дълга дрямка,
отмиваш старите злини,
избавяш ме от житие във сянка,
със слънчев лъч във огнени зори,
и забравям в миг, че любовта е сляпа,
и че често може в болка да те потопи,
лицето ти е пир божествен за душата,
очите - пристан за изстрадали души, ...