И капе от небето тиха скръб
Възкръснала в прозрачни капки.
А лято синьо ти обръща гръб,
Заспивайки с вълните гладки.
"Мой ред е." - смигна ми Октомври
И затанцува с вятъра в косите.
Подпали във листата огън див,
Разбърквайки по-своему боите.
Уви ме нежно в сивите мъгли,
Погали за последно с ярко слънце,
Нашепна ми мастилени мечти
И скри се в есенното злато.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
