Мой роден дом
Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга...
Умората полека ме поваля.
Неделна тишина като мехлем
лекува ме, защото се налага
отново огъня във мене да запаля.
За среща с теб във празничния ден
когато слънцето угасва там – на прага
мой дом рожден, далеч, далеч от теб
дали за теб все тъй със скръб ще жаля?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Милев Todos los derechos reservados
