Мой роден дом
Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...
Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга...
Умората полека ме поваля.
Неделна тишина като мехлем
лекува ме, защото се налага
отново огъня във мене да запаля.
За среща с теб във празничния ден
когато слънцето угасва там – на прага
мой дом рожден, далеч, далеч от теб
дали за теб все тъй със скръб ще жаля?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
