Мой роден дом

Поезия » Пейзажна, Философска

964 1 2

Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...

Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга...
Умората полека ме поваля.

Неделна тишина като мехлем
лекува ме, защото се налага
отново огъня във мене да запаля.

За среща с теб във празничния ден
когато слънцето угасва там – на прага
мой дом рожден, далеч, далеч от теб

дали за теб все тъй със скръб ще жаля?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ParvaNova (Ренета Първанова)

Толкова минорно, носталгично...Вълнува!

2018-05-28T19:30:16+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Ще жалиш! Не знам за него ли, за хората, които са живели в него, за преживяното там, или за всичко това, но ще жалиш! И... това е хубаво! Ще е лошо, ако не жалиш. Ще е лошо, ако хората бързо забравят родните си домове. Поздрави!

2018-05-28T07:02:44+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9