Мой роден дом

May 28, 2018, 1:57 AM 2024-06-05T16:06:25+03:00

Poetry » Landscape, Phylosophy

747 1 2

Следобедът нахлува тихо в мен
когато слънчевата сянка се протяга
като ленива котка, молеща да я погаля...

Отива си и този топъл ден...
и ароматът на липите гърлото ми стяга...
Умората полека ме поваля.

Неделна тишина като мехлем
лекува ме, защото се налага
отново огъня във мене да запаля.

За среща с теб във празничния ден
когато слънцето угасва там – на прага
мой дом рожден, далеч, далеч от теб

дали за теб все тъй със скръб ще жаля?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ParvaNova (Ренета Първанова)

2018-05-28T19:30:16+03:00

Толкова минорно, носталгично...Вълнува!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-28T07:02:44+03:00

Ще жалиш! Не знам за него ли, за хората, които са живели в него, за преживяното там, или за всичко това, но ще жалиш! И... това е хубаво! Ще е лошо, ако не жалиш. Ще е лошо, ако хората бързо забравят родните си домове. Поздрави!