Мой стих
Искам да те имам цял -
със радостите и със скърбите,
а ти се връщаш, извървял
до край разтегнатите пътища.
И се завръщаш уморен
след сблъсъка със невъзможното,
непобеден, но наранен,
на колене пред прага грохваш
и молиш глътка топлина
след крясъците и обидите.
Аз като любеща жена
в прегръдка нежна ще те вдигна,
ще плисна шепа светлина,
праха ще смъкна на въздишки,
сама ще съблека вината,
на песен ще превърна нищото...
И раните ще зарастат,
с косите си ще те завия...
Но с втурването на деня
ще е останал лист хартия,
попил мастило и сълзи,
внезапно натежал от рими...
А в мен до смърт ще заболи
от радостта, че те е имало!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados
