... Но пак те обичам аз. Обичам те,
    защото от тебе съм далече, може би,
    така, както е далече злото от доброто,
    защото сме децата, може би,
    на две враждуващи съдби...
    ... Но пак те чакам аз. Чакам те,
    защото обичам чудеса, може би
    ще се докоснат до нас земята и небето,
    защото и душата, може би, без вяра - 
    никога тя не скърби...
    ... Може би защото пред радостите
    скръб ще избера. До смъртен час
    за тебе да блуждае окото,
    защото радостта ще избера -
    от скръб за тебе да умра.