Може би

Срещнахме се. И какво сега?

Може би ще кажеш и „прости ми“?

Може би ще наведеш глава?

Може би? Но думите спести ми!

Смисълът къде е? Може би

миналото трябва да забравим?

Аз съм друг, и друга си и ти!

Нека спомените да оставим

там където свърши любовта!

Аз поех по своята пътека,

ти пое по своята. Съдба!

А раздялата не беше лека!

Дали не бе виновна младостта?

Къде сгрешихме с теб до днес не зная.

Повярвахме за миг във любовта.

Не знаехме, че скоро идва краят.

Дано сега да си щастлива ти!

И аз щастлив съм! Имам син, съпруга!

Не, недей! Недей сега плачи!

А можеше да бъда с теб, не с друга!

Ще ти призная-някъде във мен

все още тлее мъничко жарава.

Изгаря ме и пари всеки ден,

но жалко е, че само тя остава!

26.02.2019 г.