Може би
Може би
Срещнахме се. И какво сега?
Може би ще кажеш и „прости ми“?
Може би ще наведеш глава?
Може би? Но думите спести ми!
Смисълът къде е? Може би
миналото трябва да забравим?
Аз съм друг, и друга си и ти!
Нека спомените да оставим
там където свърши любовта!
Аз поех по своята пътека,
ти пое по своята. Съдба!
А раздялата не беше лека!
Дали не бе виновна младостта?
Къде сгрешихме с теб до днес не зная.
Повярвахме за миг във любовта.
Не знаехме, че скоро идва краят.
Дано сега да си щастлива ти!
И аз щастлив съм! Имам син, съпруга!
Не, недей! Недей сега плачи!
А можеше да бъда с теб, не с друга!
Ще ти призная-някъде във мен
все още тлее мъничко жарава.
Изгаря ме и пари всеки ден,
но жалко е, че само тя остава!
26.02.2019 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
