Може би ще дойда плахо до теб.
Да ти се усмихна (с насълзени очи).
Може би ще бликнат думите без ред.
И после ще утихнат (като морски вълни).
Може би ще разбереш (или пък не?)
И ще ме прегърнеш.
Може би и ти ще се разкриеш (дали?)
И ще те прегърна.
Може би така ще спре да боли (нали?)
и към теб ще се обърна:
„Кажи, че ще спре да ме боли...”
... ”Кажи как радостта си аз да върна...”