Може би
Може би
На боклука в бунището в калта,
стара и вече непотребна,
стъпках и изхвърлих любовта
и не видях сълзата и последна.
Но сълзата набъбна във калта,
от бунището богато наторена
и порасна плачеща върба,
плаче тя за мечта несподелена.
И душата ми се гърчи в непристъпния замък,
в гранитен камък сърцето тупти,
разумът гори във вечен пламък
и повтаря: Може би, може би, може би...
На боклука в бунището в калта,
стара и вече непотребна,
стъпках и изхвърлих любовта
и не видях сълзата и последна.
Но сълзата набъбна във калта,
от бунището богато наторена
и порасна плачеща върба,
плаче тя за мечта несподелена.
И душата ми се гърчи в непристъпния замък,
в гранитен камък сърцето тупти,
разумът гори във вечен пламък
и повтаря: Може би, може би, може би...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алекс учо Todos los derechos reservados
