3 jul 2008, 10:04

Може би 

  Poesía » Otra
453 1 8
Може би

На боклука в бунището в калта,
стара и вече непотребна,
стъпках и изхвърлих любовта
и не видях сълзата и последна.

Но сълзата набъбна във калта,
от бунището богато наторена
и порасна плачеща върба,
плаче тя за мечта несподелена.

И душата ми се гърчи в непристъпния замък,
в гранитен камък сърцето тупти,
разумът гори във вечен пламък
и повтаря: Може би, може би, може би...

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??