Jul 3, 2008, 10:04 AM

Може би 

  Poetry » Other
449 1 8
Може би

На боклука в бунището в калта,
стара и вече непотребна,
стъпках и изхвърлих любовта
и не видях сълзата и последна.

Но сълзата набъбна във калта,
от бунището богато наторена
и порасна плачеща върба,
плаче тя за мечта несподелена.

И душата ми се гърчи в непристъпния замък,
в гранитен камък сърцето тупти,
разумът гори във вечен пламък
и повтаря: Може би, може би, може би...

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??