Може би животът е случаен.
Може и да е илюзия.
Но може и да е незнаен,
за този, който чувствата на другия
не вижда.
И тогава каквото, както и където
и да се роди, живее, разцъфти,
то ще бъде предварително заклето.
Без бъдеще, без път да продължи.
Но успей ли да прогледне,
какво ще иска да съзре?
Мъртва пепел или един живот?
И шанс на кое от двете ще даде.
Може би тогава животът да не е случаен.
Може и илюзия дори да не е,
но може за начало да е поне узнаен,
за този, който иска да живее.
© Валентин Илиев Todos los derechos reservados