rozita-p (Росица)
120 1328
26 oct 2010, 20:56

Може би 

  Poesía » De amor
741 0 4

Може би те обичам,

                                   може би те обичам…

В мрака бели искри -

                                   мойте сънища тичат,

лумват ярки, безмълвни

                                   и угасват внезапно -

неми филми на моето

                                   свършено лято.

 

 

Сбогом казах и всеки

                                   свой свят получи.

Всеки тръшна вратата

                                   и със ключ се заключи.

Но защо продължаваш

                                   нощем пак да се връщаш

и прескачаш оградите

                                   на моите сънища?

 

 

Сякаш черна магия,

                                   сякаш тежка прокоба

все ми дава да пия

                                   от мойта отрова

и сърцето боли

                                   и насън се разкъсва

в любовта си към този,

                                   когото отблъсна.

 

 

Не, не мога, не искам

                                   да се лутам безкрайно

между сън и реалност,

                                   между черно и бяло,

да се будя с горчивия

                                   вкус на целувка

от нощта, във която

                                   просто тъй те напуснах.

 

 

Твърде късно за прошка,

                                   рано е за забрава…

С тежки стъпки през мен

                                    денят преминава

и потъва нощта

                                   зад мойте клепачи.

Тихо идва сънят.

                                   Дали да те чакам?

 

P.S. Леле как ме е треснала пак меланхолията...

 

© Росица Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??