rozita-p

120 el resultado

В мазето на гледната точка 🇧🇬

В отговор на:
https://otkrovenia.com/bg/stihove/v-tavana-na-glednata-tochka
Дълбоко в мазето на гледната точка,
вкопана в студена подмолна скала,
живее девойка, привидно порочна, ...
805 1

Непростимо 🇧🇬

Не беше ангел, бога ми, не бе
и пример, който да следя възторжено.
От слабости прошарено небе
разпъна за крилата ми разрошени.
Растях, а с мен растеше моят гняв. ...
850 3 6

Предай нататък 🇧🇬

Имаше някога такава "щафета" по едно стихотворение на Смиф. Не знам дали пак ще има, но стихотворението на daizy-crazy ме доведе до ето това:
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря. ...
3.9K 9 27

Не-Есенност 🇧🇬

нещо като отговор :)
Ах, есента за мен е време на несретна
тъга. Така ми липсва стрелата бързолетна
от полета на чайка над юлските вълни,
на дюните лениви горещите дъги, ...
1.2K 8

Зачатие 🇧🇬

От някакъв съвсем случаен дъжд
заченах безпосочна пеперуда,
заченах липса на узряла ръж,
заченах път, по който да се губя,
заченах акрофобни* върхове, ...
1.4K 13

Тя 🇧🇬

Тя има естествено синя коса
и обувки с развързани връзки.
Когато е тъжна, сънува на глас,
после има мастило по пръстите.
Понякога ражда пленени слънца ...
1.4K 2 14

За градските чудеса 🇧🇬

на magnum
Живее в многохилядния град
отшелникът от пясъчния замък.
Не е прегърбен старец белобрад -
душата му единствено е стара. ...
1.4K 15

Меланхолия 🇧🇬

Навярно е от вятъра, навярно е
от зъзнещите октомврийски вечери,
но с някакво безмълвно отчаяние
отронват сухи сълзи в парка кестени.
И тази есен, толкова безбагрена, ...
1.4K 16

A gentle wind(ow) 🇬🇧

Nothing
but a whimsical and nowhere bound play with the melody of words.
A gentle wind(ow) whispers in despair
That losing you could only be compared
To losing sight of all the joyful streets ...
1.9K 5

Пълна съм догоре с изречения 🇧🇬

Докато живеехме бързо, времето течеше бавно и бяхме по-бързи от него. Сега живеем бавно, а времето ни минава бързо…
Милорад Павич
Пълна съм догоре с изречения.
Пълна съм догоре, ще се пръсна.
Всичките ми премълчани мнения ...
1.7K 25

Beloved (по Тони Морисън) 🇧🇬

Навярно ще поникнеш като цвете
в градината на празното ми чакане
от онова безименното „двете“,
от спомена за първото зачатие.
Ще влезеш във света ми, още болен, ...
1.5K 9

Пародиен превод на 106 сонет на У. Шекспир 🇧🇬

106
Сега, когато си чета сонетите,
нанизани от Уил като гердан
и гледам как се мъчат днес поетите
да предадат любовния му плам, ...
1.6K 11

За случайните неща 🇧🇬

Той е море. И е пълен догоре със приливи.
И я обича. Дълбоко. Солено. Отчаяно.
Тя е две боси следи, по брега му преминали.
И го обича почти всяка вечер. Случайно.
Той я сънува наяве. И пише с вълните си ...
1.9K 32

Неправедно 🇧🇬

На Иво (Jesus), който знаеше наизуст
всички текстове от “Jesus Christ Superstar”.
И не само тях.
Имах свой, имах личен Исус.
Беше някога. Беше отдавна. ...
2.8K 3 21

За безпризорните тъги 🇧🇬

За какво ми е тази тъга -
безпосочна, априлски отнесена?
Затова ли, че пак пролетта
ми е есенна?
И дъждът, като ничий любим, ...
1.4K 14

За какво ли ... 🇧🇬

Отговорът на въпроса или... въпросът на отговора - както ви харесва
За какво ли си мислят ръцете,
уморени след дългия ден?
За безбройните офис щафети
с документи предадени – взети, ...
1.6K 17

Тя е сигурно луда 🇧🇬

Тя е сигурно луда (но не точно луда за връзване),
просто ходи сама и сама нещо все си говори.
И я срещам редовно, когато се счупвам от бързане
сутрин рано за работа. Някой път чувам, че спори
с много страст с опоненти, за другите просто невидими. ...
1.5K 19

Into the Blue 🇧🇬

(пропастта била небе отблизо)
На К., която ми липсва.
Into the Blue
Така е синьо, господи, но не
с цвета сапфирен в юлските ти нощи. ...
1.5K 21

Тихо, тихо 🇧🇬

Тихо, тихо! Тя още е будна.
И макар и да стиска очи,
не пристига сънят. Нищо чудно
спотаен в късче страх да мълчи,
плахо взрян във подутите устни ...
2.7K 28

Още за самотата 🇧🇬

От бялата страна на самотата
е ниско и почти не духа вятър.
Тук болката се стеле полегато,
но не натрупва. Само се разтапя.
Тук всяко време на деня е сутрин, ...
3.4K 3 35

Какво като... 🇧🇬

„Какво, че бог съм... Тя е атеист.”
Красимир Костадинов
И ето, че вали. И ставам мокра и отвътре -
небето е решило да се прави на море.
Какво като съм кораб, ако рулят е откъртен, ...
1.6K 2 30

Избор 🇧🇬

Губя те. На капки. До пресъхване.
Стичаш се обратно във системата.
Вените ми викат до задъхване,
че кръвта отдавна им е бреме.
Казаха, че щял да си различен и ...
1.4K 18

Обичаш ли ме 🇧🇬

С благодарност на Смиф.
Дишам
Обичаш ли ме? Казваш ми, че няма
защо за очевидното да питам.
„Нали съм с теб, мъниче.” И за двама ...
3.1K 2 42

малко Висоцки 🇧🇬

Ребята, напишите мне письмо
Братлета, напишете ми писмо
Мой первый срок я выдержать не смог, -
Мне год добавят, может быть - четыре...
Ребята, напишите мне письмо: ...
4K 22

Бури под сурдинка 🇧🇬

Понякога мирише на озон,
кръвта поляга ниско и във вените
e мълчаливо като в пантеон,
напуснат от душите на умрелите.
И губя се из този лабиринт, ...
1.4K 1 24

Балада за секса (по Г. К. Честъртън) 🇧🇬

За вдъхновение на настоящата творба послужи едно от Честъртъновите стихотворения "Балада за самоубийството"
http://www.poetry-online.org/chesterton_ballade_of_suicide.htm
в което най-общо става ясно, че лирическият герой няма никакво намерение да се самоубива. Римната схема, (както и баладичната фор ...
4.4K 16

Слонски му работи 🇧🇬

Стои на стената до зала „България”,
навярно рисуван с шаблон,
без никаква връзка с това полушарие,
самотен и ивичест слон.
Минават край него забързани хората ...
1.4K 13

Пелин 🇧🇬

Той е просто приятел – от тези, с които е лесно
да кръстосваш до съмване влажния градски паваж
и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,
а когато говорите, няма табута за вас.
Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине, ...
3.2K 3 32

Има малко есен 🇧🇬

Има малко есен - там, във всяко лято,
мека като звук от падащо листо,
вдянала невидим, здрав конец от злато
в крайчеца на всяка пърхаща любов.
В сладките въздишки, в устните горещи, ...
1.7K 1 29

Той е... :) 🇧🇬

Той е объл – досущ като лято,
гръб огънало в опит за мост -
с майско слънце и дъжд под петата,
с длан върху септемврийската нощ.
Той е топъл и пълен с надежда, ...
1.6K 13

Червени обувки завинаги 🇧🇬

Червени обувки завинаги
Тази нощ милостиво луната отново
спусна релси по белия гипсов таван
чак до онзи перваз със прозорец отворен -
колко малко е нужно да стигнеш дотам! ...
2.4K 24

Не се препоръчва на лица от всякакви възрасти, които се вземат твърде насериозно 🇧🇬

пуканки :)
Шуми, жужи, набъбва сайтът,
пращи по шева от любов
и всеки търси прочит нов:
„любов” римува се със „зов”, ...
2K 30

Космоси 🇧🇬

На съпруга ми
Докато спиш, на пръсти по дъха ти
се шмугвам във небето от лунúчки.
Отдавна е излишно да ми търсиш
небесни светила – аз имам всички ...
1.4K 1 26

Сън в съня – пародиен превод по Едгар Алън По 🇧🇬

A Dream Within A Dream
by Edgar Allan Poe
Сън в съня – пародиен превод
по Едгар Алън По
Take this kiss upon the brow! ...
3.2K 11

Писмо до Хари 🇧🇬

Така и не изпратих най-последното писмо.
Преди да лепна плика, ме застигна новината,
че няма пощальон, разпределен до туй местó,
където си заминал без билет за наобратно.
Увиснаха в ума ми безтегловни редове - ...
2K 16

Пролетната жалба на една пУитеса 🇧🇬

Как се вика муза?
Жално, жално клепам -
все едно медуза
в мозъка ми лепне.
Стихчето ми късо, ...
1.7K 23

Самотната бегачка на дълги разстояния 🇧🇬

Краката ми издишват топла прах,
алеята е мое продължение,
петкилометров ръст си пожелах,
гигантка съм от първо поколение.
Дресьор съм. Непокорният асфалт ...
1.5K 15

Дивачка 🇧🇬

Бях жилава дивачка, само цвят,
по-ситен и от полска маргаритка,
по всеки вятър ръсех птичи смях,
погалеше ли тънките ми плитки.
След всеки пътник пращах рошав взор, ...
2.2K 2 37

Сонет-марка 🇧🇬

Лицето ми - бонбон, гръдта – ескимо с ягоди,
а ти – чевръст гладник, наточил сладък зъб,
обсаждаш ме с ликьор и вишни шоколадови...
Ще падне страшен пир, но не от моя пъп!
Прицелил си се май в черешката на тортата, ...
1.4K 12

Чакай ме 🇧🇬

Чакай ме, лято, ще дойда. Залутах се малко,
беше отдавна, но още ме помниш, нали?
Пътят бе дълъг, а времето някак печално
се умълча по последните мои ъгли.
Чакай ме, лято, спусни милостиви къдрици ...
1.7K 18