Едва шептя -
уморена съм от всичко.
Безсилна съм.
Чувствам се празна.
Не зная... забравих
вече какво е това
"да летиш в емоциите си",
"да обичаш сред небесата",
"да се усмихваш щастлив
от взаимността".
Не мога да променя нещата.
Не искам...
Нека стигна дъното -
може би е за добро.
Може би ще разбера
какво точно искам.
Може би ще си върна
желанието за живот.
Може би...
© София Русева Todos los derechos reservados
Поздрави!