9 мар. 2007 г., 15:10

Може би

Поэзия

705 0 3

Едва шептя -
уморена съм от всичко.
Безсилна съм.
Чувствам се празна.
Не зная... забравих
вече какво е това
"да летиш в емоциите си",
"да обичаш сред небесата",
"да се усмихваш щастлив
от взаимността".
Не мога да променя нещата.
Не искам...
Нека стигна дъното -
може би е за добро.
Може би ще разбера
какво точно искам.
Може би ще си върна
желанието за живот.
Може би...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Естир (Златка Петкова)

Тъжен стих!
Поздрави!

2007-03-11T19:20:11+02:00
Романтик (Христо Костов)

А може би не трябва? Започни сега, не чакай дъното!!!
Поздрави, София!!!

2007-03-09T19:12:37+02:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Много точно е описана апатията, която прераства в нежелание да се живее. Кажи на тази твоя героиня да си осмисли живота като го разнообрази.

2007-03-09T15:42:32+02:00