9 мар. 2007 г., 15:10

Може би  

  Поэзия
532 0 3

Едва шептя -
уморена съм от всичко.
Безсилна съм.
Чувствам се празна.
Не зная... забравих
вече какво е това
"да летиш в емоциите си",
"да обичаш сред небесата",
"да се усмихваш щастлив
от взаимността".
Не мога да променя нещата.
Не искам...
Нека стигна дъното -
може би е за добро.
Може би ще разбера
какво точно искам.
Може би ще си върна
желанието за живот.
Може би...

© София Русева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тъжен стих!
    Поздрави!
  • А може би не трябва? Започни сега, не чакай дъното!!!
    Поздрави, София!!!
  • Много точно е описана апатията, която прераства в нежелание да се живее. Кажи на тази твоя героиня да си осмисли живота като го разнообрази.
Предложения
: ??:??