(може би...)
А може би сезоните се сменят...
а може би животът си отива...
а може би умираме по-лесно,
когато съвестта не ни убива.
И може би обичаме... по-трудно,
годините вървят полека-лека...
И може би разлюбваме по-бурно,
когато любовта ни е утеха.
И може би копнеем да сме смели,
а търсим топлина във самотата.
А може би реалността е друга:
самотни сме родени на земята.
И може би, направени от глина,
бог със ръце и със любов ни мачка,
душите ни преточва като вино,
завърта колелото неочаквано...
А може би по стъпките си крачим
и минали животи ни изпиват:
за себе си любов поне да значим,
посоките, когато ни убиват...
А може би с ръка ще махнем леко
и просто като есен ще отминем...
а хоризонтът е така далеко:
душите си... поне да не подминем.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Господинова Todos los derechos reservados
