2 may 2009, 15:41

Може би

  Poesía » Otra
1.5K 0 4

Може би

 

Събираме се клети, непознати.

Стоим сами със самотата.

И колко странно гледат всички...

Неузнаваемо мечтаят.

Защо? - не знае никой.

Самота и мечти?

И пак болка от спомени.

 

Появяват се самодиви красиви.

Къде? - в прахта на умовете.

Царуват пак безсрамно.

Но защо? - не знае никой...

 

Стоя и аз все така -

непроменен, с мечтата.

Една е тя - за любовта.

 

Небосводът черен сега,

след малко светъл.

Подгони ме към реалността.

А самодивите танцуват в пепелта.

И все така...

 

Дали? - не знам.

Защо? - не знам.

А може би...?

Е, може би е може би...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Армагедон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • .. самотни сред другите и усамотени в мечтите си.. много добре си уловил психологическия нюанс... Поздрав !!
  • От всичките ти произведения точно това го усетих най-близо до себе си..Точно това ме развълнува.. Наистина е невероятно
  • "Човекът е сбор от какво ли не. Задача с нечисти свойства, прилежно доведени до една неизменна нула: безизходица от прах и от желания.", Уилям Фокнър, "Врява и безумство", сетих се за този цитат, когато прочетох стихотворението ти. Хареса ми, наистина ми хареса, може би защото го усещам близко, а може би и защото не опитваш да даваш абсолютно безсмислени отговори на въпроси, които чисто и просто ги нямат. Няма ги и всички (прекалено) досадни клишета, така характерни за произведенията, посветени на темата, а самият текст е много добре поднесен и спирам да пиша, защото ставам досаден на самия себе си

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...