Може би

Поезия » Друга

1.5K 0 4

Може би

Събираме се клети, непознати.

Стоим сами със самотата.

И колко странно гледат всички...

Неузнаваемо мечтаят.

Защо? - не знае никой.

Самота и мечти?

И пак болка от спомени.

Появяват се самодиви красиви.

Къде? - в прахта на умовете.

Царуват пак безсрамно.

Но защо? - не знае никой...

Стоя и аз все така -

непроменен, с мечтата.

Една е тя - за любовта.

Небосводът черен сега,

след малко светъл.

Подгони ме към реалността.

А самодивите танцуват в пепелта.

И все така...

Дали? - не знам.

Защо? - не знам.

А може би...?

Е, може би е може би...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

benyde (Албена)

2009-07-23T19:15:01+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

.. самотни сред другите и усамотени в мечтите си.. много добре си уловил психологическия нюанс... Поздрав !!

2009-05-03T13:36:42+03:00
alexcheto (Александрина)

От всичките ти произведения точно това го усетих най-близо до себе си..Точно това ме развълнува.. Наистина е невероятно

2009-05-03T11:31:38+03:00
truthiseek (Милен Миланов)

"Човекът е сбор от какво ли не. Задача с нечисти свойства, прилежно доведени до една неизменна нула: безизходица от прах и от желания.", Уилям Фокнър, "Врява и безумство", сетих се за този цитат, когато прочетох стихотворението ти. Хареса ми, наистина ми хареса, може би защото го усещам близко, а може би и защото не опитваш да даваш абсолютно безсмислени отговори на въпроси, които чисто и просто ги нямат. Няма ги и всички (прекалено) досадни клишета, така характерни за произведенията, посветени на темата, а самият текст е много добре поднесен и спирам да пиша, защото ставам досаден на самия себе си

2009-05-02T17:38:17+03:00