2.05.2009 г., 15:41 ч.

Може би 

  Поезия » Друга
1163 0 4

Може би

 

Събираме се клети, непознати.

Стоим сами със самотата.

И колко странно гледат всички...

Неузнаваемо мечтаят.

Защо? - не знае никой.

Самота и мечти?

И пак болка от спомени.

 

Появяват се самодиви красиви.

Къде? - в прахта на умовете.

Царуват пак безсрамно.

Но защо? - не знае никой...

 

Стоя и аз все така -

непроменен, с мечтата.

Една е тя - за любовта.

 

Небосводът черен сега,

след малко светъл.

Подгони ме към реалността.

А самодивите танцуват в пепелта.

И все така...

 

Дали? - не знам.

Защо? - не знам.

А може би...?

Е, може би е може би...

© Армагедон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • .. самотни сред другите и усамотени в мечтите си.. много добре си уловил психологическия нюанс... Поздрав !!
  • От всичките ти произведения точно това го усетих най-близо до себе си..Точно това ме развълнува.. Наистина е невероятно
  • "Човекът е сбор от какво ли не. Задача с нечисти свойства, прилежно доведени до една неизменна нула: безизходица от прах и от желания.", Уилям Фокнър, "Врява и безумство", сетих се за този цитат, когато прочетох стихотворението ти. Хареса ми, наистина ми хареса, може би защото го усещам близко, а може би и защото не опитваш да даваш абсолютно безсмислени отговори на въпроси, които чисто и просто ги нямат. Няма ги и всички (прекалено) досадни клишета, така характерни за произведенията, посветени на темата, а самият текст е много добре поднесен и спирам да пиша, защото ставам досаден на самия себе си
Предложения
: ??:??