2 мая 2009 г., 15:41

Може би

1.5K 0 4

Може би

 

Събираме се клети, непознати.

Стоим сами със самотата.

И колко странно гледат всички...

Неузнаваемо мечтаят.

Защо? - не знае никой.

Самота и мечти?

И пак болка от спомени.

 

Появяват се самодиви красиви.

Къде? - в прахта на умовете.

Царуват пак безсрамно.

Но защо? - не знае никой...

 

Стоя и аз все така -

непроменен, с мечтата.

Една е тя - за любовта.

 

Небосводът черен сега,

след малко светъл.

Подгони ме към реалността.

А самодивите танцуват в пепелта.

И все така...

 

Дали? - не знам.

Защо? - не знам.

А може би...?

Е, може би е може би...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Армагедон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • .. самотни сред другите и усамотени в мечтите си.. много добре си уловил психологическия нюанс... Поздрав !!
  • От всичките ти произведения точно това го усетих най-близо до себе си..Точно това ме развълнува.. Наистина е невероятно
  • "Човекът е сбор от какво ли не. Задача с нечисти свойства, прилежно доведени до една неизменна нула: безизходица от прах и от желания.", Уилям Фокнър, "Врява и безумство", сетих се за този цитат, когато прочетох стихотворението ти. Хареса ми, наистина ми хареса, може би защото го усещам близко, а може би и защото не опитваш да даваш абсолютно безсмислени отговори на въпроси, които чисто и просто ги нямат. Няма ги и всички (прекалено) досадни клишета, така характерни за произведенията, посветени на темата, а самият текст е много добре поднесен и спирам да пиша, защото ставам досаден на самия себе си

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...