ZAGORA (Диана Кънева)
410 485
8 ene 2010, 23:46

Може би е... 

  Poesía » De amor
1723 0 9

                                                     Може би е...

 

 

Моето утро е синеоко.

Посребрено и с топла длан.

С  поглед

наднича дълбоко

в зелените ми очи.

Толкова е щастливо,

че отдалеч му личи.

 Бръчките  му

 искри пръскат,

 греят като звезди.

Усмивката му  е птица

и върху устните гнезди.

Моето утро ме чака

в кварталното кафене -

за да прогони мрака

със ясните си рамене.

С мисъл съм сътворила

 щастие  да ми дари,

шал да е от свила,

в ръцете ми да звъни...

Моето утро вярва,

че съм неповторима.

Види ли ме, се втурва,

радва се, че ме има...

То обхожда със нежност

всяка моя извивка.

Словата му са безбрежност,

гласът му е завивка.

Моето утро е синеоко

и ласкаво като море.

Двамата пием със него

най-чудното кафе.

 

                                            Диана  Загора

 

 

© Диана Кънева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви,мили мои за любовта!
  • Невероятно усещане с аромат на кафе!!! Поздравления!
  • Страхотно утро!
    Зареждащо стихо!
  • Чудно е.Но не те разбирам,бабо.Бръчки.Какво значи!!!Как може бръчки да пръскат искри.Аз бих го написала така..
    Усмивката му грее като ярките звезди.
    Става.Шегичка.Чудесно е бабо Диди.
  • Прекрасно!Винаги така си пийте кафе!
  • Море,утро...кафе...аромат се разнася във въздуха...Поздрав и от мен,Диана!Винаги усмихната!
  • Вкусих и аз от вашето кафе!
    И ми хареса!
  • Прекраснооооооо!
    Щастлива си и пръскаш щастие!
    Благодаря ти!
  • Много хубав стих! Утре сутринта пак ще си го прочета!
Propuestas
: ??:??