Може би, моето ''Ми'', към моето ''Шо''...

Може би, моето ''Ми'', към моето ''Шо''...

Събуждаш животното у мен и палаво ръмжа.

Разгонена си... Усещам феромоните ти.

Удоволствието е мое, да те задоволя -

обожавам, в моето легло, да се отървеш от хормоните си.

Не е просто секс... то не бе химия, то не бе чудо...

... Преоткривам себе си щастлив до теб и това ми харесва.

Устните ти, върху моите пасват като лего, с малко вуду...

... и се сливаме, един към друг, в красива гротеска.

Знам, и ти го усещаш, докато силичките ми изцеждаш...

... а само как изглеждаш, когато се подсмихваш от възбуда.

Но в цивилни дрехи за мен рядко се подсещаш

и аз търся мъничко спасение в една Зелена друга.

Все пак сме на свободна практика, в изпитателен срок.

                                     Дори не е тактика да се употребяваме взаимно.       

Не сме блок до блок, нито „от люлка до гроб”,

а привидно, очевидно нещо Интимно-предимно.

Но се натискам за теб и ако питаш „Защо?” -

                                просто, може би си моето „Ми”, към моето „шо”... ха-ха.